Уникредит: Високите нива на доверие движат новото строителство

Уникредит: Високите нива на доверие движат новото строителство

Новото строителство ще продължи да нараства предвид все още високите нива на доверие и значителното несъответствие между обема от издадените разрешителни за ново строителство на жилищни сгради и въведените в експлоатация новопостроени жилища. Няма следи от прекомерно предлагане на нови жилища. Tова се казва в анализ на икономическият екип на УниКредит Булбанк в последния тримесечен анализ за икономиката на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Напротив, редица показатели сочат, че строителството все още се възстановява след много ниските нива, отчетени за продължителен период от време от 2009 г. до 2016 г.

Условията на финансиране  се очаква да останат без голяма промяна в хода на 2019 г., но постепенно да се влошат през 2020 г., когато се очаква осредненият 3M Euribor да нарасне до 0,03% спрямо -0,31% през 2019 г. и -0,32% през 2018 г.

По-отчетлива преоценка на лихви се очаква едва през 2020 г. Основната причина за това ще бъде продължаващия положителният баланс между национални спестявания и инвестиции. Последното ще продължи да генерира значителна ликвидност, която ще смекчава негативните ефекти от увеличаването на рисковите премии в еврозоната, което макар и бавно ще се пренася и у нас.

След известно забавяне през 2018 г. с реален годишен ръст на БВП от 3,5%, процесът на икономическа експанзия ще увеличи скоростта си до 3,9% през 2019 г, прогнозират експертите.  „Ако тази прогноза се материализира, 2019 г. ще се окаже шестата поредна година на растеж, което ще маркира втория най-продължителен период на експанзия в най-новата стопанска история на страната", се посочва в анализа.

Растежът през 2019 г. ще бъде подкрепен от умерена фискална експанзия в комбинация с известно нарастване както на частните, така и на публичните инвестиции". В анализа се посочва още, че предвидените в бюджета стимули се очаква да подпомогнат растежа през 2019-та, преди фискалната политика да се трансформира в неутрална спрямо растежа през 2020 г. Сред планираните за 2019 г. мерки, с най-силен стимулиращ ефект по отношение на вътрешното търсене, се очаква да бъдат увеличаването на разходите за инфраструктурно строителство и увеличаването на заплатите в публичния сектор.

В същото време външната среда ще стане по-предизвикателна, особено след първата половина на 2019 г., когато по-бавният растеж на развитите икономики и прогнозираното оскъпване на еврото ще започнат да тежат върху темповете на нарастване на българския износ.

През 2020 се очаква забавяне на растежа до 3%, заради очакваното значително забавяне на икономиката на еврозоната в комбинация с краткотрайна рецесия в САЩ. Факторите, които ще забавят растежа през 2020 г. включват и постепенно увеличаване на рисковите премии в еврозоната. Това с известно забавяне ще се пренася и към българското стопанство.

Въпреки влошаването на външните условия, силното вътрешно търсене ще попречи растежът на БВП да спадне под потенциала през 2020 г. Това ще позволи на България да изпревари повечето икономики от ЕС в Централна и Източна Европа по този показател.

В заключение, авторите на анализа посочват, че най-значимият риск за нашия благоприятен макроикономически сценарий за България е свързан с темповете на растеж на световната икономика и глобалната търговия. Ако се реализират рисковете за по-висок от прогнозирания ръст на световната икономика, българският износ ще се окаже по-силен, като по този начин ще добави още няколко десети от процента към ръста на БВП на българската икономика през 2019 г. и особено през 2020 г. Ако се реализират рисковете за по-нисък от прогнозирания ръст на световната икономика, и особено ако има по-остро протичащ и по-ранен спад в икономиката на САЩ, растежът на българското стопанство ще пострада повече от предвиденото в нашия базов макро сценарий.