Над 390 млн. лв са инвестициите в държавните индустриални зони

Над 390 млн. лв са инвестициите в държавните индустриални зони

Общият размер на договорените инвестиции във всички държавни индустриални зони у нас надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкритите работни места са над 2100, а повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си в държавните зони. Това посочва изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) Антоанета Барес в интервю за вестник „Стандарт“.

Тя обобщава и най-новите индустриални терени, с които НКИЗ е разширила портфолиото си през 2017-а: имоти в Кърджали с обща площ около 95 дка, разширяване на Икономическа зона София-Божурище с 115 дка, предстоящо добавяне на нови терени и към Индустриален и логистичен парк – Бургас.

По думите й край Бургас има идея за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти. За там вече се водят разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на терена.

Разширяването на портфолиото с индустриални зони и терени на НКИЗ ще е една от задачите през 2018 г., казва изпълнителният директор на дружеството и припомня, че  в тази посока са подписани меморандуми за сътрудничество с редица общини – Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. Водят се разговори и  с Горна Оряховица, Кюстендил и др. Идентифицирани са също нови площи в София, Перник и Търговище.

Инвеститорите търсят стратегическа локация, инфраструктура и наличие на работни кадри. НКИЗ предлага всички тези предимства на компаниите, но освен това България е много добро място за инвестиции. Стабилни сме икономически, стабилни сме политически, имаме терени, имаме мощности, имаме много интелигентни млади хора, които учат както в България, така и в чужбина, обяснява Антоанета Барес.

По отношение на трудностите, пред които е изправена НКИЗ,  тя посочва, че едната е свързана с нелогичните обжалвания на обществени поръчки, а другата – с бавното административно обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за стартирането на един инвестиционен проект в България.

„И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броят на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път“, коментира изпълнителният директор на НКИЗ.

Компанията е инициатор и на проекта Fast Tracking Success, насочен към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите чрез постоянна заетост и стажове в чуждестранни компании в индустриалните зони. Целта на проекта е и да се намали разминаването между търсене и предлагане на работни кадри, което в момента е един от най-сериозните проблеми в бизнеса.

„Стремим се да осигуряваме информираност на инвеститорите, особено на чуждестранните, по въпроса за наличието на работните кадри. Когато една чуждестранна компания дойде при нас, пита откъде могат да наемат кадри – ние искаме да сме полезни с информация“, заявява г-жа Барес.

В момента по проекта компанията си сътрудничи с някои от водещите български университети и кариерните им центрове – Софийския университет, УНСС, НБУ, Техническия университет в София, Лесотехническия университет; предстои подписване на меморандуми с Минно-геоложкия университет, с бургаски и варненски университети, с Пловдивския университет, а в бъдеще и със средните професионални училища.

Освен разширяването на портфолиото на НКИЗ с нови терени, друг приоритет на компанията през 2018 г. е работата по изграждането на гръбнака на инфраструктурата на повечето зони, така че когато един инвеститор избере да осъществи инвестицията си в държавна индустриална зона, да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си.

„Друга важна инициатива, която сме поели и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ѝ, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии.  Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника“, завършва г-жа Барес.